Unboxing:BOPS-:"Благословени"

Здравейте,след дългото отсъствие отново съм тук ,отпочинала,заредена и готова да говоря за книги и книжни нещица.
Днес обаче ще ви говоря не за какво да е ,а именно за прекрасното лимитирано издание на "BOPS" по случай излизането на третата и последна книга от триологията на Цвети Владимирова -"Проклятието на Воронина".Не знам дали е нужно изобщо да казвам ,колко много обичам първите две книги и с какво нетърпение очаквах третата ,но да -факт.Нямах търпение за третата книга (Сега обаче препрочитам първите две,за да се насладя напълно на историята  )за това и така бързо поръчах лиитираната кутия с чието съдържание ще ви запозная в следващите редове.

Така ,макар кутията да се забави малко ,поради независещи от Райс и Алекс обстоятелства,тя пристигна до мен тази Неделя .

Както и да е ,да преминем към съдържанието.

Както винаги първo откриваме листчето с краткото послание от Райс и Алекс,както и списък със съдържанието на кутията.

Аз разбира се оставям листчето за накрая и преминавам нататък.
Първото нещо,което откриваме в кутията са не една,не две,а цели три книжни свещи вдъхновени от герои от книгата,а именно :
Игор-синя свещ с аромат на лайм,босилек и мандарина
Ксения-лилава свещ с аромат на касис,жасмин,чаена роза и карамфил
Маркус-червена свещ с аромат на шоколад и мента. 

 За свещите мога да кажа само,че са уникални!И трите са с много наситен аромат,напълно отговарят на описаните аромати и освен това са изработени от соев восък,който гори по-бавно от обикновенния.Като един истински шоколадов маниак личен фаворит ми е тази на Маркус, която ухае на шоколад и мента.
Итересното е ,че самата авторка е избрала ароматите,които най-добре пасват на нейните герои.Свещите са ръчно изработени от The Candle Kingdom .(цъкни за да видиш фейсбук страницата им)

 Следващото нещо което откриваме всъщност отново е комплект от три неща,а именно поставки за чаши с много готини цитатчета от книгите.

Цитатите са:
"Майната му на практичното."-Зоя
"Ще се караме после като истинска двойка"-Дорин
"Виж,дори звездите в небето са изгаснали в нощ като тази."-Маркус

Аз лично обожавам и трите цитата и ще си  ползвам поставките с голям кеф.

След това,  в кутията откриваме  плакат с невероятно красивата корицата на третата книга,който аз,като истински фен,бързо-бързо закачих в стаята си .

Ето,че стигаме до едно от последните неща в кутията,а именно една страхотна дреха за книги с послание ,която до колкото разбрах е различна  или поне има няколко вида.Тя отново е ръчно изработена и меко казано уникална.Тази която се падна в моята кутия е червена и е с надпис "Новата ми любима книга".Аз лично не знам чие дело е тази красота,но наистина я обожавам,качеството е наистина много добро.Самият плат от който е изработена дрешката е много мек на допир,освен това си имаме и отбелязка,а и перфектно се регулира според дебелината на вашата книга.

Последно,но със сигурност не и по важност ,получаваме книгата "Благословени" с автограф и послание от авторката.

В крайна сметка останах очарована от кутията,наистина се влюбих във всички неща,които дори надминаха очакванията ми  и на 100% си струваше чакането за кутията.Личи си ,че Райс и Алекс са вложили страшно много труд и ентусиазъм в направата на кутията за което много им благодаря!

Ако още се чудите дали си струва да поръчаш BOPS ,то е време да спреш да се чудиш ,зашото отговорът е ДА!Всеки читател заслужава да си подари подобно книжно удоволствие.

Ревю:"Кажи ми три неща"-Джули Бъксбаум

 Един вълнуващ роман с любовна

история, който ще ви грабне още с първата страница и няма да можете да оставите кнгиата до самия ѝ край.

Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!

***

Месец Януари за мен бе един доста тийн месец, от книжна гледна точка. След две от книгите на Роуъл, реших да посегна и към "Кажи ми три неща". Това за  радост се оказа едно много добро решение, предвид факта, че последните две седмици ми бяха адски натоварени заради наближаващия край на срока.

Наистина, надали бих могла да се спра на по-приятно, разтоварващо четиво. Всяка една дума, всяко изречение, всяка страничка от книгата за мен си бяха чисто удоволствие.

Нека ви предам историята на Джеси, съвсем метафорично:

Представете си едно цветче. Изключително красиво, слънчево цветче. А сега си представете, как някой идва и отнема най-голямото му и важно листенце. Скоро след това,преди раната да се е затворила, някой изравя цветенцето и решава да го посади другаде. На непознато, чуждо и  враждебно място.  Всички забравят за цветчето, което остава да се бори само.

Или почти само.

"Не, истината е, че не желая да бъда никъде другаде, защото където и да отида, пак ще съм си аз. Заклещена в това съзнание, в това тяло, в това грозно блато от човешки недостатъци"

Един ден Джеси губи някого и това променя всичко.

Освен с болката от загубата на своята майка обаче, Джеси трябва да се пребори и с редица други проблеми, които преобръщат живота ѝ на 360°.

Известно време след трагедията сполетяла семейството, баща ѝ се жени повторно, а това налага продаването на семейната им къща и преместването им от Чикаго в Лос Анджелис. Това пък, разбира се принуждава незабавното напасване към коренно различния живот, новото училище и дори новото семейство.

"Когато някой си отиде, едно от най-мъчителните неща е непрестанното припомняне на всички случаи, в които не си задал подходящите въпроси, всички моменти в които най-наивно си смятал, че разполагаш с безкрайно много време. А сетне времето, прекарано заедно, ти се струва съвсем мимолетно. Онова, което остава е съвсем мимолетно. Онова, което остава е някак изкуствено. "

Всички обаче рядко се сещат за Джеси, баща ѝ е зает с търсенето на работа и собствената си адаптация. Така Джеси е оставена да се справя сама с трудностите, които вървят ръка за ръка с преместването.

В един момент обаче, тя получава имейл.Не какъв да е имейл обаче, а имейл адресиран от  "Никой Никойски"(НН) . Анонимен имейл, от човек, който иска да ѝ помогне с адаптацията в частното училище пълно с разглезени, богаташки деца. Точно този имейл слага началото на нещо неочаквано за главната героиня.

В лицето на анонимния си събеседник, Джеси открива до голяма степен себе си, защото смея да твърдя, че НН беше нейно точно душевно копие. И двамата таяха у себе си болката от някогашна загуба, също както и двамата се опитваха някак да оцелеят  сред хора, от които просто се отличаваха.

Кой обаче е НН? Точно това е и въпроса, който вълнува Джеси, но и нас читателите през цялото време.

Изглежда, че може да е всеки, за това малко по малко, тя се опитва да нареди пъзела, който ще ѝ даде отговорите. Тъкмо когато смята, че е открила поне част от истината се случва нещо, което отново я обърква. Кой обаче наистина е НН?Това е и хубавото на книгата. През цялото време тръпнеш в очакване. Неистово искаш да завършиш книгата за да получиш отговори, но и искаш историята на Джеси и НН да е поне няколко стотин страници за да продължиш да изживяваш чувставата и  емоциите на героите, възможно най-дълго.

"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад – струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."

Изключително много харесах героите, особено образа на Джеси.Ето и три неща, които направиха тази героиня толкова специална за мен:1)От доста време насам не бях попадала на толкова приятен, чувствителен и дори вълнуващ герой, който да почувствам толкова близък. Да, Джеси беше една доста чувствителна личност, но тази ѝ чувствителност изобщо не граничеше с разглезеност, а напротив, емоционалността ѝ беше изключително истинска. 2)Друго, заради което изключително се възхищавам на тази героиня е това, че не се нахвърли яростно срещу света, заради всички неща, които е трябвало да преживее, а напротив, бе твърдо решена да не наказва околните заради собствените си проблеми. 3)И накрая, обожавам тази героиня, защото през цялото време беше на сто процента себе си. Не се отказа от личността си, не спря да носи онези дънки на "Гап", които я направиха обект на подигравки.

"Няма нищо по-самотно от разперена върху прозореца длан. Може би, защото твърде рядко среща друга длан от другата страна. "

Любовната история, която се завърза, между НН и Джеси беше изключително вълнуваща и доста реалистично представена, защото за добро или за лошо сегашното поколение се радваме на изключително силно влияние от страна на технологиите. Ето защо една такава история би звучала комично преди време. Сега обаче тя е изключително актуална, защото надали има човек, койти да не си е писал с непознат. Виртуалните запознанства, любови и  връзки вече не са нищо неестествено.

Въпреки че, книгата се води тийнеиджърска, смятам, че би се харесала и на много хора, които вече са минали този етап от живота си. За това я препоръчвам на абсолютно всеки, който иска :
1)Да се потопи в прекрасната история на Джеси и НН и да изживее една прекрасна любовна история, която наистина си заслужава. 
 2)Да почувства тръпката от това да не знае,  кой всъщност е човекът, който е нахлузил маската на анонимността. 
3)Да прекара наколко часа в изключително приятната компания на "Кажи ми три неща". 
(Препоръчително е да си приготвите и чаша с топла напитка, която ще допринесе за удоволствието от четенето."😊📖☕

5 обявени от издателствата заглавия,които очаквам с нетърпение.

Здравейте,днес съм тук,за да споделя с вас пет заглавия ,които издателствата са обявили,че можем да очакваме съвсем скоро.Аз лично,следя  и чакам издаването на доста книжки,но това са моите топ 5 за момента.Определено се очаква цялата 2017-та да не спира да ни радва с купища прекрасни заглавия,за което искрено благодаря на всички издателства,които правят връзката автор-читател възможна.

Ето и книгите за които говоря :

5."Химикът"-Стефани Майър (Издателство Ciela)

Няма да крия,че харесвам книгите на Стефани Майър . Чела съм и поредицата й "Здрач" и романа "Скитница" и бих казала,че наистина е добър автор.Много хора обаче,не само не харесват "Здрач",а чисто и просто мразят поредицата .Е,аз не съм от тези хора ,защото преди три години,когато прочетох поредицата ,ми се стори доста вълнуваща и интересна ,а и освен това винаги ще свързвам историята на Бела и Едуард с началото на любовта ми към книгите.Сега,ако отново посегна към книгите съм сигурна,че няма да ми допаднат толкова,колкото преди ,но това ,че са ми харесали тогава,само по себе си е от значение за мен.Относно "Скитница" пък,  мога да кажа,че книгата наистина е нещо различно и страшно интересно,което прочетох ,харесах и бих се върнала отново към нея ,просто ,защото историята е прекрасна.

Ето,че Майър се завръща отново ,този път с трилър,който ако съдя по резюмето,ще бъде жесток.

Казано съвсем накратко,историята разказва за жена-таен агент,която работи за американското правителство.Един ден обаче правителството решава,че не им е нужна и трябва да я ликвидират.Ето защо тя е принудена да бяга и да се укрива,ако иска да остане жива.

Имам доверие на Майър,със сигурност ще си купя книгата и вярвам,че няма да съжалявам.

Можем да я очакваме през Февруари ,като нещо,за което страшно много се радвам е това,че ще имаме избор дали да купим книгата с меки или твърди корици.

4."Пасажер"-Александра Бракен (Издателство Егмонт)

"Пасажер" е книга,която наистина много се надявах да излезе на български,не само,защото вече има филм по книгата в който участва прекрасната Дженифър Лорънс,която изигра и Катнис в адаптацията на "Игрите на глада",но и защото книгата е много харесвана от най-различни американски (и не само) блогъри,буктюбъри,букстаграмъри и прочие .Буквално не минава и ден в който да отворя инстаграм и да не видя корицата на "Пасажер" или на втората книга (Wayfarer),която излезе на английски сега, през януари.

Всъщност самият факт ,че първа книга излезе в началото на 2016-та ,а филма беше по кината само година по-късно според мен е доста показателен и определено поражда известни очаквания.

Ето какво са ни споделили издателство Егмонт в издателския план, относно книгата :

Пишеше ,че книгата можем да очакваме на 28-ми Януари но това беше вчера ,а издателството още не е обявило нищо свързано с книгата във фейсбук страницата си,така че ,предполагам малко ще се забави и ще бъде по книжарниците през Февруари .

3."Последен в мрака"-Александра Олива (Издателство СофтПрес)

Една книга ,за която не бях чувала нищо преди издателство СофтПрес да сподели,че ще издаде и то съвсем скоро.Заглавието и авторката ми бяха напълно непознати,но корицата привлече вниманието ми и ме накара да прочета анотацията,от която останах изключително приятно изненадана.

"12 души, участници в риалити шоу, са изпратени в гората и изправени пред предизвикателства, които ще тестват границите на тяхната издръжливост. Докато те се състезават, нещо ужасяващо се случва в действителността – природно бедствие или предизвикана от човешка ръка катастрофа? "

Наистина,книгата ми изглежда страшно интересна и смятам ,че наистина ще ми хареса,за това не смятам да я пропускам.
Все още не е обявена точна дата,но издателството коментираха,че можем да очакваме книгата в средата на Февруари.

2."Кралска клетка"-Виктория Айвярд (Издателство Ciela)

Сигурна съм,че изобщо не е нужно да обяснявам,защо очаквам тази книга с нетърпение ,понеже се съмнявам някой от вас все още да не се е запознал с историята на Мер Бароу.Е,ако все пак има и такива,съвета ми е да поправят тази грешка възможно най-скоро,защото това е една вълнуваща,наситена с неочаквани обрати поредица,заслужаваща вниманието ви .

(Цвета и надписа на корицата вече са факт,съвсем скоро ще разберем и как ще изглежда цялостния вариант)

1."Пазители"-Цветелина Владимирова (Издателство Orange Books)

Ето я и звездата на тази публикация-книгата която очаквам с огромно нетърпение от момента в който затворих последната страница на "Вестители"(което ,ако не се лъжа беше през Април 2016-та).

И ето,че нетърпението ми се засили още повече,след като издателството обявиха,че продължението идва.

Трябва,наистина трябва да знам,как ще продължи историята,какво ще се случи с Ксения,Игор,Романова и като цяло с обществата на Вестители и Пазители.Както казах,продължението идва,така че сега е момента тези,които не са прочели книгата да го направят,гарантирам,че няма да съжаляват.

За мен книгата е чистото доказателство,че една съвременна фентъзи история от българска авторка е не по-малко интересна и вълнуваща от много други преводни заглавия ,които съм чела,а даже напротив.

❄Winter Wonderland Book Tag❄

Здравейте,ето го и първия таг в блога,който е много подходящ за това мразовито време. Изключително много благодаря на момичетата от The Book Chasers,че ме тагнаха.💗
Аз от своя страна тагвам всеки,който желае да направи този таг.

1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето ви.
Последната такава книжка за мен беше "Прикачен" на Рейнбоу Роуъл.Историята е толкова различна,приятна и сладка,че е трудно да не я харесаш.Според мен няма нищо по-подходящо от чаша горещ шоколад ,одеяло и история в която момчето не се влюбва във външния вид на момичето,а в неговите думи ,мисли и душа.

2. Любима книга с бяла корица.
Вероятно доста предвидим отговор,но и аз ще кажа" Алена кралица" ,не само защото обожавам историята и света на Мер ,но и защото именно тази корица е една от най-любимите ми.  Обожавам я именно заради елегантността ,която цвета ѝ придава,но и заради нейната минималистичност.

3. Седите в приятен, уютен, удобен диван, пиете горещ шоколад, но коя чудовищна книга четете?
Тик-так,тик-так,без капчица колебание казвам "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат", защото това е една прекрасна ,но и мрачна история,която ме погълна изцяло.Викторианска обстановка,чудати герои,подземен свят и разбира се тик-так,тик-так-обожавам я!Много хора не харесват онази хаотичност на книгата,аз обаче именно това харесвам-множеството герои,странните постъпки и абсолютната неподреденост от страна на авторката.

4. Започнало е да вали сняг и сте решили да се биете със снежни топки! Кой литературен герой бихте искали да се включи в снежната битка с вас?

 За битка със снежни топки определено бих искала да избера някой,който да е свикнал със студа.Какво ще кажете за един руснак например?Не кой да е руснак обаче ,а именно Игор Алешкин от "Вестители" на Цветелина Владимирова.ОБОЖАВАМ,наистина обожавам този персонаж,защото е всичко,което търся в един образ.Бонус точки и за това,че ще съм вън от опасност при нападение от кръвожадни в компанията на Игор.
Чакам с нетърпение издателство Ориндж да обяви и датата на която ще излезе  втора книга,за да профуча до книжарницата и да си я донесе вкъщи  .Това е една от книгите,чието продължение чакам наистина отдавна,сигурна съм обаче,че мъките ми ще си заслужават.

5. За жалост, огънят в камината започва да угасва. Последните глави от коя книга бихте използвали, за да разпалите огъня?

Самата мисъл да късам книги ме кара да се ужасявам,още повече да късам и да ги горя.
Съвсем образно казано обаче бих изгорила последните няколко глави на "Делириум",защото това,което се случи накрая беше гадно,жестоко и крайно нечестно. Определено не очаквах този финал,точно за това и от известно време отлагам прочита на втора книга.

6. Коя книга е толкова близко до сърцето ви, че бихте я подарили на всички, които искате да запалите по четенето?

 Книга,която обожавам и подарявам вече за втори път на приятелки е "Гневът и зората".Преразказ на "1001 нощи",магия,прекрасна любовна история, множество тайни-кой не би харесал книгата?!Както казах,вече два пъти я подарявам и в двата случая,книгата беше приета изключително добре.Рене Ахдие разказва толкова красиво и омайващо,че лично на мен,вероятно дори най-тъпата история би ми се сторила приятна и вълнуваща,ако е разказана от Ахдие.

Ревю:"Елинор и Парк"-Рейнбоу Роуъл

Двама необичайни герои, една невероятна любов.

Елинор е новото момиче в града. Отношенията в семейството й са пълен хаос, дрехите – съчетани по безобразен начин, а косата – червена и непокорна. Тя не би могла да изпъкне повече, дори и да се старае.

Парк е момчето, което винаги сяда в края на автобуса. Черна тениска, слушалки в ушите, поглед, забит в книгата – той е убеден, че се е постарал достатъчно добре да е невидим. Но не и за Елинор. Никога за Елинор.

Бавно и постепенно, благодарение на дълги нощни разговори и нарастващ списък с музикални касетки, Елинор и Парк се влюбват. Така, както се влюбваш за първи път, когато си млад и чувстваш, че няма какво да губиш.

***

Рейнбоу Роуъл е авторка с която наистина съжалявам,че се срещам чак сега.

Въпреки това,каква среща беше само...тази книга буквално не ме остави да спя.Голяма грешка от моя страна бе да започна книгата преди лягане,казвайки си,че я захващам за 15-20 странички преди сън.
Да ,ама не. Тази книга просто не ти позволява да я затвориш.

Роуъл поднася историята на читателите по толкова приятен,достъпен и дори простичък начин,че надали има човек,който да не е изпитал истинско удоволствие,докато е четял историята на Елинор и Парк.

Рейнбоу Роуъл не ни потапя в магически или фантастични светове ,а ни показва една болезнена реалност в която да си различен,значи да си  аутсайдер, отхвърлен от всички. Най-тъжното е, че в наши дни, много хора биват отхвърлени от обществото още преди да им бъде даден шанс. Ние сме свикнали да не приемаме тези, който се различават от нас по някакъв начин, било то като характер или чисто визуално. 

"Я се стегни, синко, може ли да се измъчваш, че си направим добро на някого, докато другите са стояли безучастни?"

 Показва ни и колко жестоки и повърхностни могат да бъдат хората понякога.

Героите -едновременно ,толкова познати,но и толкова различни от героите,които познавам,бяха в състояние да те накарат да се смееш, да се ядосваш, да тъжиш,да се изненадваш и да чувстваш заедно с тях палитра от най-различни емоции. 

На пракрика, Елинор и Парк са пълна противоположност от където и да ги погледнеш. 
Елинор-силно набиваща се на очи, ексцентрична на вид червенокоса, носеща хаос в душата си фурия и Парк-момчето, което седи на края на автобуса със слушалки в уши, чете комикси и прави всичко възможно за да бъде колкото може по-невидим. 

"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."

Любовната история на Елинор и Парк, е от онези красиви истории, които вдъхновяват и окриляват. Това е историята на тийнеиджъри, които откриват онази специална първа любов, която не е възможно да забравиш докато си жив.Това беше от онези редки любови, които покълват сами, без много усилия, просто защото между душите на героите сякаш някой беше опънал  невидима нишка, която нямаше как да не се оплете. 


" - Не те харесвам, Парк.... - Мисля, че живея заради теб."

Видяхме пълната метаморфоза на героите, които наистина много се промениха в добра посока, един заради друг и това според мен беше едно от най-вдъхновяващите неща.

 "Вече нямаше нищо неизказано между тях. Нищо глупаво и егоистично, което ненужно да заема място"

В книгата героите ни, може да се каже, че са от абсолютно различни светове. 
Разбира се,нямаше как да не заобичам главните ни герои, но и да не намразя някои от второстепенните. Определено ми хареса, че Роуъл е поставила контраст почти навсякъде, като започнем от коренно различните начини на живот на двамата герои, минем през чисто материалното им положение и стигнем до напълно противоположните образи, които представляваха родителите им. 

"-Не всички имат семейство като твоето. В твоя живот нещата се случват поради някаква причина. Хората следват някаква логика. В моя живот е точно обратното. Никой не се вписва логично. "


Нещото, което ме накара да буквално да се разтреперя беше това, че Роул включва в книгата си и темата за домашния тормоз. Нещо толкова отвратително, но и толкова често срещано по цял свят. Един свят в който някой хора решават, че имат право да мачкат и тормозят. Най-лошото е, че много често,жените, страдащи от домашно насилие, точно като майката на Елинор си седят кротко, оставяйки се да бъдат малтретирани, вярвайки, че не могат да направят нищо по въпроса. 
Тези изключително тежки послания правят и книгата толкова силна.
Защото това не е просто история за първата любов. Това е история за онези, които заклеймяваме като различни, за онези, които много често нямат място сред нас, а освен това и за жените, които позволяват да бъдат тормозени. 
Много е лесно да съдиш другите, без да знаеш, какво са преживяли. За да разбереш, какво ги е довело до това, което всъщност са обаче, трябва да обуеш техните, обувки, да изминеш пътя, който те са извървяли и чак след това да имаш смелостта да застанеш и да ги съдиш, сочейки ги с пръст.  

Ето защо препоръчвам книгата на всеки, който иска да застане от другата страна,преди да съди,за всеки, който се надява един ден хората малко по малко да променят вижданията си, за да може светът ни да стане едно по-приятно и дружелюбно място.